Жан-Антоан Вато – тайнственост и меланхолия

Жан-Антоан Вато е френски художник от края на 17 и началото на 18 век, представител на стила рококо. Жан-Антоан Вато е роден през есента на 1684 г. във Валансиен. Тъй като до 1677 г. градът принадлежи на Фландрия, Вато е наричан от някои свои съвременници „фламандец“.

Още като малък Антоан е даден за ученик на валансиенския художник Жерен. Когато бащата престава да плаща шестте турски лири, договорени с майстора, младежът напуска ателието. Страхувайки се да не бъде заставен да стане войник, каквато е практиката на епохата, Вато заминава за Париж – около 1702 г.

Като първи учител на Вато във френската столица се сочи художникът декоратор Метейе. Има сведения, че младежът пристига в Париж именно с него.

Вато постъпва в ателие за живопис на моста Нотр Дам, специализирало се в правенето на копия по картини на известни фламандски майстори. Тук срещу нищожно заплащане младежът копира картини от рода на „Старицата“ на Герард Доу. Влиянието на фламандската школа личи ясно в ранните му произведения „Селски танц“ и „Кухня“.

 

Около година или две след пристигането си Вато се запознава с Жан Мариет, гравьор и търговец на картини. В неговия магазин на улица „Сен Жак“, художникът има възможност да разглежда гравюри по произведения на Тициан, Рембранд и Рубенс. От последния, той се възхищава особено много.

Антоан става ученик на Клод Жило, който наскоро е пристигнал от Фландрия. Той е търсен живописец в Париж. Подобно на Вато се интересува от театър. Според приятеля на Вато и търговец на произведения на изкуството, Жан Жулиен, Жило харесал картините на младежа и го поканил в ателието си. Изказано е предположение, че Жило запознава ученика си с представленията на италианската и френска театрални трупи в Париж. Една гравюра на Клод Жило, изобразява изгонването на италианските актьори от владенията на херцога на Бургундия през 1697 г. На нея е отбелязано, че е правена по картина на Вато. Самата картина не е запазена.

Основните теми в творчеството на Антоан Вато са „галантните празненства“ и актьорите и техните представления. Към тях може да се прибави и краткото увлечение от ранните години на художника по военната тематика. Върху развитието му влияние оказват фламандската школа, Рубенс и Пусен.

Повечето от картините на Вато са с малки размери. Художникът използва ситни мазки, като изгражда творбите си главно с хладни тонове. Наред с Паоло Веронезе и Диего Веласкес  Вато е сред малкото майстори на студения колорит. Поради прекалено голямата употреба на ленено масло, много от картините му са покрити със ситни пукнатини. Почти никога Вато не надписва произведенията си, нито ги наименува. Поради тази причина те са датирани приблизително и носят условни имена.

Картините на майстори на рококото, като Оноре Фрагонар и Франсоа Буше, са изпълнени с лекота и фриволност. За разлика от тях, творбите на Вато, съдържат тайнственост и меланхолия.

Антикварни подаръци