Между барока и рококото

Така нареченото Регенство между 1715-1723 г. във Франция е исторически период на преход след управлението на Луи XIV. Белязан от живота и творчеството на няколко значими художници и майстори на мебели. Регентство е името на преходен стил при интериора и мебелите, който възниква на границата на барока и рококото.

kuhnja-stile-barokko

Един значителен майстор от епохата на регентството е Шарл Кресан (1685-1768).  Мебелист на регента, скулптор и специалист по бронзови отливки, този майстор е добре известен с комодите си. Те са декорирани с маркетри, за които използва екзотични дървесни видове, като палисандър, амарант, махагон, в червени и виолетови до черни тонове. Фурнироването и интарзията от различни дървесни видове се комбинират с позлатени бронзови апликации, завинтени към корпуса на мебела. Шарл Кресан създава елегантни и великолепни мии на негови творби или елементи и декоративни мотиви от таблата му, рисунки и гравюри по негови творби откриваме върху гоблени, порцелан, стъкло и мебели. Приказни сюжети от Китай (на френски „шиноазри“) с идоли, богини, свещеници, царедворци, храмове (които нямат нищо общо с истинския Китай), както и така наречените „еспаньолети“, са елементи от  картините му, които започват да се повтарят в декорацията на помещенията. Еспаньолетите –  женски глави, точно повторение на типажите на  Вато, се правят във вид на позлатени бронзови отливки, с които се декорират ъглите на бюрата.Мебелите от стила режанс започват да показват по-мек силует и плавни преливащи линии, които ще станат характерни за рококото.  През епохата регентство кабриолните крака стават правило, макар и свързани с ниско разположени шпроси. Облегалките стават полукръгли, а седалките – заоблени; силуетите на мебелите са като живи. Подръчниците стават по-къси след 1718 г., понеже дамите започват да носят кринолини. Гардеробите добиват извити фронтони, а краката им стават по-дълги, така че целият мебел става по-лек. Тапицерията се отдръпва от рамките на облегалките, за да може да се вижда резбата, която става все по-важна. Столовете са по-малки, по-леки и по-грациозни. Облегалката е по-ниска и се отделя от седалката. Горният фриз е в дъга, страничните фризове са прави, а ъглите са заоблени и украсени, едва при рококото тези фризове започват да се огъват навътре. Подръчниците са ажурни и завършват с волута, върху тях се появява тапициран участък, наречен „маншет“; те се подпират върху волутна стойка, издърпана навътре в седалката. Царгата на седалката вече е оставена открита, резбова се и се слива с кабриолния крак. В центъра и се резбова мидена черупка с два акантови листа отстрани. Краката са S-образни и завършват с волута върху токче. Върху коляното на крака има резбована мидена черупка със завит акантов лист. Шпросите са серпентинни, но постепенно изчезват. Облегалната рамка също е от богато резбована дървесина с мидени черупки и листа, която след това се позлатява, боядисва или е изработена от натурална дъбова дървесина, частично позлатена. Особено модерни стават букови фотьойли с тръстикова оплетка в облегалката и седалката, които имат отделни възглавници за удобство. Конфесионалът – голямо „кресло с уши“ (високи облегалки за главата), става модерен. Развива се т. нар. бержер, който представлява висок фотьойл със затворени подръчници, заоблена облегалка и отделна седална възглавница. Броят на канапетата започва да расте. При тях облегалката добива единно очертание за разлика от бароковите канапета, където няколко образуват една по-голяма обща облегалка. За тапицерии се използват бродирани тъкани, гоблени, копринени кадифета, дамаски, брокати и сатени, като любимият цвят бил карминеночервено.

vsekidnevna-stil-barok

Мебелите за седене

През XVIII век във Франция тенденцията е мебелите за седене да отговарят по конструкция и форма на нуждата от комфорт.  Креслата стават по-леки и привлекателни, тапицерията се усъвършенства. Разработват се различни типове за специфични дейности: за лежане, почивка, разговори, четене, учене, игра на карти или хазарт. Към края на периода режанс е изобретена конструкция със седалка, която се монтира на клипсове, и може да се претапицира с различен плат в зависимост от сезона. Мебелите спадат към две основни категории: за поставяне до стената (каквато е дворцовата традиция от XVII век) и за подреждане вътре в помещението. Представител на първият тип мебели е едно кресло, наречен „шез а ла рен“ („кресло на кралицата“) с широка плоска облегалка, често тапицирана с кадифе, дамаска или коприна с флорални десени или бродерия кръстат бод. Към втория тип спадат по-малки, леки, преносими и удобни кресла, които се използват единично или на групи вътре в помещението, и служат за почивка или разговори. Те се наричат „шез ан кабриоле“ и имат вдлъбнати облегалки. Този тип се развива под формата на бержер с изцяло тапицирана седалка, облегалка и подръчници. Често седалната възглавница е свободна, облегалката е извита, подръчниците представляват продължение на облегалката. Друг тип много ниско кресло, наречено „шофьоз“, се поставя пред камината. Креслото „с уши“ има висока облегалка с високо прикрепени странични опори за главата, която запазва седящия от любопитни очи; „воайоз“ е кресло с тапицирана дървена опора на върха на облегалката, като седящият може да седне с лице към нея, да опре лакти и да гледа хазартна игра. Най-накрая типът „козьоз“ се проектира за дискретен разговор за двама, и се нарича още „конфидан“ или „тет-а-тет“ и представлява любопитно двуместно леко канапе, при което седящите са обърнати един срещу друг.

По авторството на Доц. д-р арх. Регина Райчева

Антикварни подаръци