Кралските стилове на живот през Ренесанса – част 2

ЛУИ XVI – Неокласицизъм

Вкусът на третия Луи, разбира се, също се отличавал от този на предходните. На него помпозността на сложните кривини и извивки не му допадала особено, за това архитектурата станала по-проста. Непрекъснатите извивки се заменили с прави линии, а кривините вече не се появяват на неочаквани места.

Така се появява стилът Неокласицизъм, който отново обръща поглед към античните образци. Така на мястото на асиметрията и неправилните криви в помещенията и мебелите се появяват прави полета и прости форми. Така романтичните колони, поддържани от купидони и покрити с растителна орнаментика и пазени от флиртуващи немски овчарки, изчезват и вместо тях се рисуват сцени в стила на Шарден и Фрагонар.

Орнаментиката вече не диктува формата, а е подчинена на нея. Класицистичните линии са навсякъде – по краката на столове и маси, по шкафове и гардероби. Тапицериите се опростяват – избягват се асиметричните декорации, за сметка на които се завръща строгата симетрия. Появяват се урните, колоните и лирата като класически инструмент. Най-голямо влияние за този стил оказва кралица Мария Антоанета.

АМПИР

Силът Ампир достига своя разцвет по време на управлението на Наполеон. Той представлява едно естествено продължение на Класицизма и е пряко свързан с настъпилата военна дикатура и личните амбиции на новия владетел.

Наполеон държи на парадното великолепие, което по всякакъв начин да демонстрира народния дълг и идеалите за национална гордост. Майсторите вече не се вдъхновяват от Античността, а направо я копират. Така сградите стават украсени предимно с релефи, в които присъстват символите на мечове, военни дрехи, лаврови венци. Именно в този период започва да се строи и Триумфалната арка в Париж, която е посветена на Наполеон и неговите славни победи.

Желанието на владетеля е неговата империя да напомня по величие на Римската. Заради това пред архитектите е поставена задачата да го заобградят с пищността и блясъка на Рим, като за тази цел започват да имитират духа на Античността. Така при мебелите започват да преобладават неусложнените линии и незаоблените ъгли и показната представителност започва да преобладава над удобството. Типичните столове за това време са с почти прави гърбове и с правоъгълни или кръгли крака, стеснени в долния си край. А за направата на ръкохватки се използва образа на Сфинкса. Масите са с крака на тъжни лица, а леглата с форма на римски саркофази или ладии. Предпочитан материал е бил бронзът.

АР НУВО

Само за четвърт век Ар Нуво преобразява Европа! Това е стил в архитектурата, който се появява в противовес на академичните форми на 19 в., като се отличава с плоски декоративни форми, ръчно изработени предмети, употреба на чисто нови и скъпи материали, огромно внимание към детайла и изработката и напълно отхвърляне на всички предишни изкуства.

Характерни за Ар Нуво за вълнообразните форми – буйни и развяващи се женски коси, вълни, пламъци и др. Той покровителства украшенията преди всичко друго, подобно на неговия прародител – японизма. Засилва се присъствието на пълзящите флорални мотиви и клони на дървета при мебелите, а сводовете на помещението и рамките на вратите и прозорците са украсени от животински мотиви.

Епохите на Барока, на Рококо, на Неокласицизма, на Ампир и Ар Нуво подаряват на Франция великолепни мебелни изобретения, които се съхраняват и до наши дни. И днес те придават на интериора познаваемост, изумителност, изящество и признание. Това важи с пълна сила особено за мебелите, свързани с домашен уют и почива- масите, шкафчетата, гардеробите, столовете, леглата, фотьойлите, диваните, канапетата и креслата.

 

Снимката е част от статия и фотосесия за френския барок на японския Vogue, публикувана от jenite.bg

Антикварни подаръци