Аксесоарите на кралските величия от Ренесанса – част 2

Луи XVI

Стилът „Луи XVI“ по-скоро би трябвало да се нарича Мария Антоанета, тъй като е повлиян изцяло от нейния вкус. Линията на мебелите става права, изящна и елегантна – видима е например във фините крака на столовете и фотьойлите, както и в деликатното позлатяване на голяма част от мебелировката.

От декорацията и украсите отсъстват напълно асиметричните форми. Всичко става квадратно, с форма на шапка с обърната нагоре периферия или с форма на медальон. Завръщат се отново подпорите за ръце на столовете, като вече продължават чак до нивото на краката. Използваните орнаменти са борови шишарки, розетки, перли, вейки, звезди и др. Като най-популярният материал е бил бронзът, който най-често се е позлатявал и гравирал – по този начин с лекота се е разчувала монотонността, която носат идеално правите линии. Краката на столовете са прави и в разнообразни форми, но все пак строги.

 

Луи-Филип

Стилът на Луи-Филип се характеризира с максимална опростеност на формите. Това едва ли ще учуди някого, като се има предвид, че става дума за периода на Френската веволюция (1789-1799). Това е време на мащабни социални и политически промени, в което всеки е търсел единствено сигурност.

Търсенето на здравина и сигурност се отразява и в архитектурата – появяват се издръжливи, устойчиви, масивни и функционални мебели. Този период е силно повлиян и от нарастващата индустриализация в производството на мебелировка, заради което цените биват относително ниски и по джоба на средностатистическия французин.

 

Наполеон III Бонапарт

Втората империя на Франция се оглавява от неумолимия френски политик и император – Наполеон III Бонапарт. По време на неговото управление в архитектурата се наблюдава рязко завръщане към стиловете на Луи XV, Луи XVI и готиката от Средновековието. Нови мебели вече не се създават – те биват изцяло имитирани и копирани от предишни епохи.

Целта на Напоелеон е да копира напълно великата Римска империя. Заради това майсторите имат за задача да възстановят най-бляскавите и пищни мебели, познати до този момент. Така се наблюдава завръщане към прекомерните орнаменти и декорации, към бронза, към позлатеното дърво, към инкрустациите Boulle и към стила Neorocille. И в тази огромна плетеница винаги успяват да се промъкне и по някоя препратка към личността на владетеля.

Ампир

Именно така се появява стилът, който днес познаваме като Ампир. Той е плод изключително и само на личния вкус на Наполеон, който той успява да наложи през годините на своето владичество. Апир изразява абсолютизмът на монарха, в който се преплитат елементи от египетската, романската и гръцката античност. Най-често мебелировката е в масивни, кубични и симетрични форми, като за предпочитане са били функционалните и семпли предмети. За изработката на масите и столовете най-често се е използвал бук, като отвреме навреме се е заменял от по-екзотични дървета като ясен и орех.

В декорацията най-предпочитаните елементи са тези, които пресъздават някакви древни форми като Сфинкс, медальон, звезда или самите символи на Наполеон – орел, пчела и латинската буква N. Така мебелите на императора разкриват целия му блясък. Новостите, които се появяват, са цилиндрична нощна масичка с мраморен връх, фризьорска масичка, пиедестал с един крак и др.

 

Снимката е от руски сайт за идей в интериора. В него можете да научите как да комбинирате сами имперските стилове във вашия дом или офис.

 

Аксесоарите на кралските величия от Ренесанса – част 1

Ренесансът в Стара Европа е периодът на най-силно развитие на екстериорната и интериорната архитектура. Под влияние на кралете през тази епоха се появяват мебели с огромно разнообразие от дизайни, форми, материали и инкрустации, които остават популярни, обичани и предпочитани и в наши дни.

През ерата на Ренесанса например е измислен кухненският бюфет (наречен „Хенри II“), който е богато декориран, снабден непрекъснат фронтон и колона; изобретени са шкафовете с чекмеджета и рафтове; появява се сглобката на зъб и длаб, която позволява да се съединяват елементи под прав ъгъл и много други.

Луи XIII

Стилът на френския владетел Луи XIII е повлиян най-вече от испанските и фламаските влияния. При него надделява идеята за перфектен комфорт над изобилната декорация. Характеризира се с извити дървени декори с извивки с усукване и с подпори. Точно по това време се появява и познатият ни и днес фотьойл, който се характеризира с много специфичната си форма на подпорите за ръце. Те са силно уплътнени и нямат почти никакви декорации. Модерни за това време са и шкафчетата с чекмеджета (фламандски, немски, испански и италиански). А за всички предмети от този стил от най-голямо значение били тъканите и материите на производство – те трябва да са здрави, издръжливи и най-вече комфортни.

Луи XIV

Кралят-Слънце изключително много е държал на блясъка и размера в своя интериор. Помещенията по това време са се отличават с огромни размери и високи тавани, заради което мебелите се произвеждат по-големи и масивни, като съдържат множество позлатени елементи и скулптури. Най-използваните материали са дъб, бук, орех, череша, круша, мед, калай и др.

През този период за първи път се появява тоалетната масичка Boulle, както още и скринът (познатото ни и днес ниско шкафче), канапето (фотьойла на Луи XIII с няколко допълнителни места), таблата-конзола и тъмносиньото писалище. А за облицовка на мебелите се използват най-вече пластики и изображения на животни – лъвски лапи и глави, рога, копита, сфинксове, графони, химери, херувими, купидони и др. От растителните мотиви предпочитани са дъбовите листа, лилиите, палмите и маслиновите и лавровите клонки.

Луи XV

Стилът на Луи XV създава едни от най-нежните, изящни и красиви мебели, които ни е оставило френското елегантно и изискано изкуство. Този период се характеризира с пиадестал на нежността, на женствеността, на удобството и на красивите извивки.

Именно през владетелството на Луи XV на мода идват извитите линии и „Rocaille“ дизайна. Всички изображения вече имат асиметрична форма, вдъхваща лекота и грациозност. Повърхностите се инкрустират с фалшива позлата и сложни резби, чиито елементи символизират любовта – купидон, стрели, факли, ликове и т.н.

 През този период се забелязва огромно разнообразие на всякакви видове маси – тоалетни масички, маси за четене, за игра на карти, конзоли и др., както и на столове – voyeuse и bergeres столове и кралски фотьойли. Нови части на мебелировката, които се появяват, са писалището и ниското подвижно бюфетче.

 

Снимката е от парижката вила на световно известния моден дизайнер Валентино Гаравани, основател на модна къща Valentino. Старинната къща е построена през XVII век, от министър на финансите на тогавашния крал Луи III Справедливия.

Кралските стилове на живот през Ренесанса – част 2

ЛУИ XVI – Неокласицизъм

Вкусът на третия Луи, разбира се, също се отличавал от този на предходните. На него помпозността на сложните кривини и извивки не му допадала особено, за това архитектурата станала по-проста. Непрекъснатите извивки се заменили с прави линии, а кривините вече не се появяват на неочаквани места.

Така се появява стилът Неокласицизъм, който отново обръща поглед към античните образци. Така на мястото на асиметрията и неправилните криви в помещенията и мебелите се появяват прави полета и прости форми. Така романтичните колони, поддържани от купидони и покрити с растителна орнаментика и пазени от флиртуващи немски овчарки, изчезват и вместо тях се рисуват сцени в стила на Шарден и Фрагонар.

Орнаментиката вече не диктува формата, а е подчинена на нея. Класицистичните линии са навсякъде – по краката на столове и маси, по шкафове и гардероби. Тапицериите се опростяват – избягват се асиметричните декорации, за сметка на които се завръща строгата симетрия. Появяват се урните, колоните и лирата като класически инструмент. Най-голямо влияние за този стил оказва кралица Мария Антоанета.

АМПИР

Силът Ампир достига своя разцвет по време на управлението на Наполеон. Той представлява едно естествено продължение на Класицизма и е пряко свързан с настъпилата военна дикатура и личните амбиции на новия владетел.

Наполеон държи на парадното великолепие, което по всякакъв начин да демонстрира народния дълг и идеалите за национална гордост. Майсторите вече не се вдъхновяват от Античността, а направо я копират. Така сградите стават украсени предимно с релефи, в които присъстват символите на мечове, военни дрехи, лаврови венци. Именно в този период започва да се строи и Триумфалната арка в Париж, която е посветена на Наполеон и неговите славни победи.

Желанието на владетеля е неговата империя да напомня по величие на Римската. Заради това пред архитектите е поставена задачата да го заобградят с пищността и блясъка на Рим, като за тази цел започват да имитират духа на Античността. Така при мебелите започват да преобладават неусложнените линии и незаоблените ъгли и показната представителност започва да преобладава над удобството. Типичните столове за това време са с почти прави гърбове и с правоъгълни или кръгли крака, стеснени в долния си край. А за направата на ръкохватки се използва образа на Сфинкса. Масите са с крака на тъжни лица, а леглата с форма на римски саркофази или ладии. Предпочитан материал е бил бронзът.

АР НУВО

Само за четвърт век Ар Нуво преобразява Европа! Това е стил в архитектурата, който се появява в противовес на академичните форми на 19 в., като се отличава с плоски декоративни форми, ръчно изработени предмети, употреба на чисто нови и скъпи материали, огромно внимание към детайла и изработката и напълно отхвърляне на всички предишни изкуства.

Характерни за Ар Нуво за вълнообразните форми – буйни и развяващи се женски коси, вълни, пламъци и др. Той покровителства украшенията преди всичко друго, подобно на неговия прародител – японизма. Засилва се присъствието на пълзящите флорални мотиви и клони на дървета при мебелите, а сводовете на помещението и рамките на вратите и прозорците са украсени от животински мотиви.

Епохите на Барока, на Рококо, на Неокласицизма, на Ампир и Ар Нуво подаряват на Франция великолепни мебелни изобретения, които се съхраняват и до наши дни. И днес те придават на интериора познаваемост, изумителност, изящество и признание. Това важи с пълна сила особено за мебелите, свързани с домашен уют и почива- масите, шкафчетата, гардеробите, столовете, леглата, фотьойлите, диваните, канапетата и креслата.

 

Снимката е част от статия и фотосесия за френския барок на японския Vogue, публикувана от jenite.bg

Кралски стилове на живот през Ренесанса – част 1

Ренесансът е течение в архитектурата и културата, което се заражда през 15 в. в Италия, като съзнателно завръщане към образците от античната култура в пълен противовес на съществуващата в този момент готика. Готическото изкуство бива определяно от новите теоритици като варварско.

Ренесансът преди всичко представлява период, в който започва да се обръща внимание на светското – всички погледи се насочват към кралските дворове, към владетелите и екстериора и интериора на техните замъци. Новият стил в архитектурата поставя своето ударение върху симетричните форми, геометрията, пропорциите, периодичната повтаряемост на дадени части, които често са заимствани от Древна Гърция и Древен Рим. Усложнената пропорционална система през Средновековието със своите несиметрични силуети и профили се заменя от равномерно разполагани форми и заоблени предмети.

От Италия Ренесансът почти веднага се пренася и във Франция от крал Шарл Осми, който в продължение на две години държал под свое владение Неапол. Франсоа I пък е първият, който се доверил на италиански майстори за построяването на замъка Фонтенбло, а след това и замъка Шамбор, с който поставя началото на строителството на Лувъра.

През това време френската аристокрация взема красивия пример на своя владетел и започнала да строи своите замъци също в италиански стил и да ги обзавежда с италиански мебели. Така френските дворове бързо се сдобили с камини с резбован дъб, които заместили досегашните от камък, столовете пък станали по-удобни и по-големи, а шкафчетата започнали да имат и чекмеджета.

 

Френските мебели – Тримата Луи

При една задълбочена визита в дворците Версай и намиращите се до тях Голям и Малък Трианон може да се проследят стиловете на тримата Луи – Четиринадесети, Петнадесети и Шестнадесети.

ЛУИ XIV – Барок

За съжаление на голяма част от френската буржоазия, стилът на Луи XIV не става масов заради скъпата му реализация. Той се характеризира с перфектно хармонично съчетание на прави и криви линии и мебели с богато резбовани крака, имащи форма на колони. Най-често са били изработвани от нежната дървесина на абанос, дъб, орех, круша, дивата череша и бук.

Майсторите започват да прилагат ориенталски технологии, които представляват лакиране с цветни лакове – това води до имитация на китайското изкуство. Друга специфична черта на архитектурата на Барока са цветните мрамори, които са богати на естествени жили. Появява се и инкрустацията на мебели с полускъпоценни камъни – тази техника остава запазена марка за великолепието на времето на Краля-Слънце.

Столовете, диваните и креслата по това време са големи и богати, като великолепието им се допълва от специална тапицерия с гобленни тъкани. Тази гобленна манифектура е толкова изящна, че се е запазила и до ден днешен и именно тя създава „стилът Луи XIV“. Той най-общо може да се определи като класически Барок, който демонстрира мощта на абсолютния монарх.

ЛУИ XV – Рококо

Ако за да прослави своето величие, Кралят-Слънце предпочита масивната квадратна форма, то неговият наследник прави точно обратното.

Луи XV се увлича по по-романтичния стил, по нежните форми, които са създадени с мисъл за прославата и удобството на красивите дворцови дами. Във водещ принцип се превръщат плавните женствени криви – като започнем от тавана, преминем през панелите на стените и рамките на вратите, достигнем до огънатите ъгли на стаята и свършим с нежните заоблени мебели.

Този стил става известен още като Рококо. Характеризира се с фина лекота и грация на формите и размерите, всички мебели се украсяват със сложни резби и фалшива позлата, появяват се изображенията на любовта. Краката и облегалките на мебелите става извити и почти без прави линии, а за декорацията им се използват орнаменти на палмови, лаврови и акантови листа, цветови, филизи, както и любовни символи като стрели, лъкове, Купидон, факли и др.

Стилът Рококо бяга от предшестващата го масивност и монументалност на формите. Тук размерите на мебелите са много по-малки, като за тях се използват тапицерии от най-нежни материали – седеф, коприна. И за да се завърши подобаващо цялото това изящество, специално за Луи XV и мадам де Помпадур започва да се произвежда порцелан.

 

В раздел „Старинни уникати“ ще откриете всички видове средносековни стилове мебели и аксесоари.